Кузман Илиев: Бюджет 2026 година – дълг, оръжия и Бангаранга на празни плажове

Бюджет 2026 показва само едно: че в България целият политически театър е само „наши срещу ваши“. Едните олигарси и партиите им срещу другите. “Кой кого” – за някакъв период от време. И облякъл се Илия – пак в тия. Да се изхарчат едни „готови“ милиарди, а за всичко останало – тури му пепел…

За жалост Радев и Ко пропиляват исторически златен шанс да прекъснат негативната спирала – дефицит, политизиране на икономиката, вдигане на данъчно-осигурителната тежест, инфлация, загуба на конкурентоспособност. И при това – въпреки огромната подкрепа. Защо? Защото просто нямат кадри с такава „визия“.

„Това било, констатират управляващите, положението.“ Наследство от Борисов, Асен Василев и Пеевски. Вярно е. Но такива констатации може да направи всеки. Опасен политически капан. Защото днес доверието е високо. И ако ще се чистят Авгиевите обори – трябва да стане точно сега. Спокойното самодоволство, че предстоят поне 8 години управление (по г-н Слави Василев), е… самонадеяност.

Опозицията няма да коментираме. Освен че надроби попарата, която сърбаме днес, тя не спира да лобира за автоматизмите в отбраната, здравеопазването и образованието. Което, разбира се, прави с ясното съзнание да намаже ските на Радев и да катастрофират българските финанси.

Защото, ако днес зее такава огромна дупка при ръст на икономиката с 2.5-3% и 15% по-високи приходи спрямо миналата година, то какво ще стане, като все по-високите лихви на ЕЦБ натиснат растежа и действително се усети ефектът “Ормуз”, а приходите в хазната се свият?

Комбинирайте всичко това с покачващата се рискова премия по дълга ни (заради дефицита); рекордните ни цени в еврозоната; празните плажове заради мазута по пясъка, морските мини и разпасаната мутращина, както и ръста на лихвите на ЕЦБ и ще осъзнаем в какво менгеме сме попаднали. И защо трябва да се действа безкомпромисно и очистващо. Сега.

Вместо да се ограничат разходите на правителството, те надскачат тези на кабинета „Желязков“. Допълнително се поема дълг за още 6 млрд. евро – до тавана от 10,1 млрд. евро. Натискът е върху средната класа с по-висока осигурителна тежест, дават се нови и нови правомощия на регулаторите, които прилагат безкомпромисен институционален рекет върху работещите бизнеси.

Кое е по-лошото от дефицит от 5,7% от БВП и това, че ЕК и МВФ ще “вземат на ръчно управление” икономическите политики у нас?

Това, че от 41% от БВП миналата година държавата вече ще преразпределя 45,4% от произведеното в икономиката. „Пазарна икономика“? Тинтири-минтири. Който е близо до властта – получава облагите. Вече си има „офисите за просби”. Имаш проблем, търсиш промяна в законодателството – чукаш на правилната врата. Фино и елегантно. И погрешно.

Но откъде можело да се режат разходите? Отговорът: буквално отвсякъде. Дори и от свещената крава – разходите за военизиране и отбрана. Вместо това – ангажимент за 19 млрд. евро за отбрана през следващите 10 години. И 5% от БВП за НАТО - повече от публичните разходи за образование и здравеопазване. Нищо, че Австрия, Швейцария, Люксембург и Андора винаги са под 1%, а понякога и на нула - просто андорците нямат армия.

Към какъв модел се стремим? Какво целим? Трябва да сме наясно.

Днес България се явява донор на Германия. Болен здрав носи – такова е положението. Купуваме ракети, антидрон системи, ПВО, дронове, боеприпаси и военна мобилност. Вземаме дълг от 3,26 млрд. евро (около 6,38 млрд. лв.) за тези „благини“. Ако Германия ще си вдига зациклилата икономика с разходи за военната промишленост, готвейки се за 2030 г. за сблъсък с Русия и Изтока, ние това ли искаме? Или искаме Европа на мира, високия стандарт и културния обмен?

Залогът не е просто, че ни всмуква водовъртежът на дълга – 31% от БВП сега, 33% догодина, 35% през 2028 г. Проблемът е и че се военизираме с бързи темпове, превръщайки се в аванпост на източния фронт на НАТО.

Утре Радев и Копринков няма да са на власт, но готовността на България да участва в „коалиции на желаещите“ ще остане. И нито управляващите, нито някой в опозицията реално осъзнават към какво вървим.

Разбира се, БЪЛГАРИЯ МОЖЕ много повече от това…